МОРФОЛОГИЯ

Краставицата е тревисто едногодишно двусемеделно растение, съдържащо 14 хромозоми. По характер е топлолюбива зеленчукова култура, изискваща оптимална температура за растеж от около 25° C и минимална - около 15° C, и която е изключително нетолерантна към студено време. При излагане на студени климатични условия растението забавя растежа си, дори и при температури над точката на замръзване. И обратното, много високи температури водят до по-слабо покълване на прашеца. Краставиците се отглеждат главно заради плодовете, които се получават от един яйчник, съдържащ много яйцеклетки или семена. В някои части на света цветовете и листата на определени видове също се използват като храна.

Краставицата има относително слаба коренова система. Много от захранващите корени са разположени странично (20 cm) в горния почвен слой. Надземната част на растението е груба, легнала и пълзяща. Стъблата, дръжките и листата варират от покрити с власинки до покрити с иглички. По вътрешността на листата се развиват мустачета /филизи/. Пълзенето започва след появата на втория или третия същински лист. В тази фаза растението също така започва да оформя разклоненията, а малко по-късно се появяват и цветовете. Мъжките и женските цветове са върху едно и също растение (еднодомно растение). Еднодомните култури първоначално образуват снопчета от пет мъжки цвята върху листния възел /листното разклонение/ на главното стъбло. Впоследствие растението произвежда както мъжки, така и женски цветове. Повечето съвременни сортове имат само женски цветове (женско растение) и техните плодове се развиват чрез партенокарпия - даване на плод без оплождане или произвеждане на семена. При случайно опрашване плодовете на тези растения могат да се деформират като увеличават растежа си при оплодената част. Женските хибриди се използват широко, защото са по-ранни и по-продуктивни. Терминът “само женски” е в известна степен погрешен, тъй като при всички положения пет процента от цветовете са мъжки. При чувствителни женски растения произвеждането на мъжки цветове се получава благодарение на дългите дни, високите температури и високата светлина на ранното лято. Формирането на мъжки цветове се разраства и при наличието на повече плод, както и други стресови фактори върху растението. Произвеждането на женски цветове се осъществява при наличието на къси дни, ниски температури и ниско-падаща светлина. Развитието на плодове до фазата на зрялост може да отнеме само две или три седмици. Плодовете на някои сортове се берат много рано (корнишони - gherkins) и се използват за консервиране в туршия. Плодовете на други сортове се берат след завършване на растежа и обикновено се използват за салати (нарязани на тънки парченца). Краставиците, използвани за туршия, обикновено са с тъпи, понякога ъгловати върхове, светлозелени на цвят, покрити с брадавици, както и нарядко с груби, или нагъсто с фини, черни бодили. Краставиците за салата обикновено са дълги, тъмнозелени, гладки и лъскави, но съществуват и видове с брадавици и бодли. Плодовете се консумират основно пресни за закуска, като част от салати или мариновани в саламура. По отношение на хранителните стойности, краставицата има сравнително ниска стойност. Съдържа около 97 % вода. Съдържанието на енергия е много ниско, около 52 kJ/100 g на сухо вещество. По-голямото количество от витамин А се губи при обелването на външната обвивка, а съдържанието на витамин С е ниско. Въпреки това, една краставица със среден размер може да осигури около 13 % и 27 %  съответно от дневната нужда на двата витамина. Краставиците са освежаващ и основен зеленчук, но не са подходящи за всички хора. 

Сортове:

От генетична гледна точка, съществуващите сортове краставица са получени чрез класическо отглеждане, или хибриди F1, които са получени от специални родителски линии чрез кръстосано оплождане. В този случай всички растения, създадени чрез кръстосано опрашване, са генетично еднакви. Предимството на хибридите F е така нареченият хетерозисен ефект, което означава, че поколението на две вродени линии дава по-висок добив и по-високо качество, отколкото родителските линии. За да се постигне този резултат, за всяко поколение от семена родителските растения трябва да се оплодят кръстосано (не е възможно по-нататъшното култивиране на семена от поколение F1, защото при поколение F2 свойствата на растенията ще се разпаднат). Ето защо семената от хибриди F1 са по-скъпи, но заради особеностите си те стават преобладаващи по отношение на асортимента. Сортовете и хибридите също се отглеждат, за да устоят на някои болести, вредители и отсъствие на горчив вкус.

ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ

Отглеждане на културата:

Обикновено краставиците се засяват директно на полето. За производството на краставици са подходящи песъчливите и пропускливи почви, богати на хумус, защото те се затоплят по-бързо през пролетта. Почвата трябва да се отводнява добре и да е богата на органични вещества, pH-то трябва да е между 6.0 и 6.5. При тежки и слабо отводнени почви кореновата система страда от липса на кислород. Най-малкото, на полето не трябва да присъстват многогодишни плевели. Младите растения краставици са много податливи към остатъчни хербициди. Ето защо, полето, на което ще бъдат отгледани, трябва да бъде внимателно избрано. През есента трябва да се постави оборски тор. Оптималният период за засаждане е в началото на май, така че поникването да започне след последния пролетен студ. За подсигуряване на задоволително изправяне на растенията температурата на почвата трябва да бъдат поне 16 °C. Колкото по-висока е почвената  температура, толкова по-бързо се появяват първите растения и толкова по-малко са уязвими към преовлажняване и коренови мухи. Процентът на покълване също се увеличава с нарастване на температурата. При 16° C за появата на разсада са нужни от 9 до 16 дни. При 21° C са нужни само от 5 до 6 дни. Като повечето тиквови растения, краставиците не се присаждат добре, а и разходите за присаждане се възстановяват трудно. Присаждане е възможно да се прави само върху малки площи, защото такива растения след засаждане са по-уязвими към третиране и вятър. В този случай растения на две-три седмици, отгледани в сандъчета, са най-подходящи за засаждане през средата на май. Растения, които са току-що поникнали или присадени, са много чувствителни към студена почва, ветрова ерозия и застудяване. Ако има прогноза за студено време, може да се използва бял плат за покриване на малките площи.

Поддръжка:

Напояването и подходящото торене са жизненоважни за добра реколта и качество. Калият и фосфорът са важни за добрата форма на плода, а азотът - за добрия цвят на плода. Ниското ниво на фосфор придава на плода слабо бронзово-зелено оцветяване. Малкото количество азот води до светло-зелени листа и плодове. Има известни доказателства, че надвишаването на количеството азот  преди периода на цъфтеж може да забави началото на цъфтежа, а ниските стойности на азота по време на плододаването може също да намали броя на плодове, които се формират по пълзящото стъбло. Също така, броят и качеството на плодовете зависят в голяма степен от наличието на вода. Средно краставицата се нуждае от 30 - 40 mm вода всяка седмица, като по-голяма нужда има през горещо и сухо време. Подложени на стресови условия, плодовете преди беритба формират горчивото на вкус вещество кукурбитацин в обвивката близо до дръжката. Някои видове краставица имат ген, който не съдържа горчивост, и затова те не произвеждат кукурбитацин. За съжаление, тези негорчиви растения са по-податливи към повреди от паяжинообразуващи акари. Увивните растения на краставицата могат да бъдат отглеждани върху дървени решетки (трейажи), за да се спести място и за да се подобри добива и качеството на плодовете. Но в повечето случаи големите разходи за поставяне върху трейажи прави масовото производство с този метод неикономично. Оранжерийните краставици трябва да се отглеждат върху трейажи, защото дългият плод става извит, ако стои на земята. Първите плодове се берат в края на юни или началото на юли, а беритбата може да продължи до края на август или началото на септември, но обикновено приключва по-рано заради маната. Появата на нови плодове се възпрепятства от старите, затова регулярното събиране на плодове води до по-голям брой набрани плодове. Семената могат да се добият от напълно узрели плодове. Узряването може да отнеме допълнителни три седмици след достигане на периода на зрялост.