МОРФОЛОГИЯ

Броколи, брюкселско зеле, зеле, карфиол и алабаш спадат към най-широко отглежданите зелеви култури. Всички тези видове принадлежат към семейство Brassicaceae (или по-рано наричано Cruciferaceae). Brassica oleracea (2n = 18) е видът, от който произлизат всички. Той е местен за Европа и Близкия изток. Предшественик, подобен на зеле, е бил отглеждан в градините още по времето на Римската империя. В Европа зелевите градини са били много важен източник на храна през Средновековието. По време на този дълъг процес на отглеждане свойствата на тези видове зеленчуци значително се диверсифицират: Brassica oleracea

• - подвид capitata; подгрупа alba; зеле; главите се образуват чрез разтваряне на листата - отвън зелени, отвътре бели
• - подвид capitata; подгрупа rubra; червено зеле; отвътре бяло и червено
• - подвид capitata; подгрупа sabauda; савойско зеле със силно набръчкани или нагънати листа, зелено
• - подвид botrytis; подгрупа cauliflora; карфиол; стегната глава, обикновено бяла, понякога с лилаво.
• - подвид botrytis; подгрупа cymosa (italica); броколи; не толкова стегнати, с по-изразена пъпковидна форма, синьо-зелени на цвят.
• - подвид gemmifera; брюкселско зеле, удължено стъбло, миниатюрни главички (кълнове) в пазвите на листата. 

Зелето, брюкселското зеле и алабашът са двугодишни, през първата година образуват само листа (включително и ядливи части), а през втората година, след период на продължително студено време, образуват стъбла с цветове. От друга страна, броколите и карфиолът са селектирани да цъфтят като едногодишни растения и изискват по-малко застудяване, за да цъфтят, но в студено време се развиват по-рано. От основните видове, култивирани в Европа, само китайското зеле е отгледано от Brassica campestris (2n = 20), което е с китайски произход и може да бъде едногодишно.

Листата на всички зелеви култури са покрити с восъчен слой, който отблъсква водата. Това трябва да се има предвид при използване на химически препарати за растителна защита, поради което обикновено към пестицида трябва да се добавят овлажняващи агенти. При растенията, подложени на воден стрес, този слой обикновено е по-дебел.

Ядливите части могат да включват листата (зеле, китайско зеле, брюкселско зеле), стъблата  (алабаш) или съцветието (карфиол, броколи). От хранителна гледна точка тези видове са много ценни, поради относително високото съдържание на протеини, минерали и витамини (най-богати са броколите) и ниското съдържание на мазнини. Всички зелеви култури се характеризират с наличието на глюкозинат, който им придава, след известна биохимична активност, характерен мирис и вкус. Във високи дози може да попречи на усвояването на йод и да причини уголемяване на жлезите (гуша) при хората. Забелязва се, че в култивираните растения съдържанието на глюкозинати е много по-ниско, отколкото в дивите форми.

Малките семена се произвеждат в шушулки през първата или втората година на отглеждане. Всички зелеви култури растат най-добре при по-ниски температури. Те обикновено понасят много ниски температури и дори студове и могат да се отглеждат като презимуващи култури в райони с мека зима.

От друга страна, те обикновено не понасят високи температури и трябва да се изберат специални сортове, ако са предназначени за бране през лятото.

Съществува широка гама от сортове на всички тези култури: от много ранни сортове, които завършват развитието си за 80-90 дни, до такива, които се нуждаят от около 150 или дори повече дни. Сортовете могат да бъдат селектирани и за определена форма на ядливата част. В това отношение зелето е може би най-гъвкаво с кръгли, сплескани или заострени глави, рехави или твърди, малки или големи. Цветът също може да варира. Например, ядливата глава на карфиола, освен с нормалния бял цвят, може да бъде и зелена или виолетова, а броколите могат да бъдат зелени и виолетови.

Специално обагрените сортове на някои зелеви култури могат дори да се използват като декоративни растения. Отглеждат се и специални сортове за преработка или продължително съхранение. Използва се размножаване за развиване на устойчивост към най-важните вредители и болести. От генетична гледна точка, съществуващите сортове са или популации, получени чрез класическо размножаване, или F1 хибриди, получени от специални родителски инбредни линии чрез кръстосано опрашване. В този случай всички растения, получени от едно кръстосано опрашване, са генетично еднакви. Предимството на F хибридите е в така наречения ефект на хетерозис, което означава, че потомството на определени две инбредни линии дава много по-висок добив и качество от родителските линии. За да се постигне този ефект за всяко поколение семена, родителските линии трябва да бъдат кръстосано опрашени (не е възможно по-нататъшно култивиране на растения от семена от поколение F1, тъй като при поколение F2 свойствата на растенията ще се разсеят). Поради тази причина семената на F1 хибридите са по-скъпи, но са предпочитани, тъй като произведените растения са по-жизнеспособни.

РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ

В Централна Европа зелевите културите могат да се отглеждат на открито през целия вегетационен период от края на март до края на октомври или началото на ноември, а някои от тях като брюкселското зеле, могат да се оставят на открито и да се прибират дори през зимата. За ранна реколта разсадът обикновено се подготвя в контейнери в оранжерия. За по-късна реколта всички тези видове се засяват директно в полето или разсадът се отглежда в открити разсадници.