МОРФОЛОГИЯ

Пиперът е едногодишно тревисто растение с ограничен растеж. Височината и растежът зависят от условията на отглеждане. От главното стъбло се развиват разклонения (две или три клонки) дълги между 10 и 40 см. От пъпките се развиват вторични стъбла, по които растат плодовете.

Стъблата и клонките са важни структурни елементи, които поддържат листата, цветовете и плодовете. Те са включени в транспортирането на ксилемен и флоемен сок, синтеза на фиторегулатори и други метаболитни функции.

Пиперът притежава дълбок разклонен корен с множество снопчета от корени, които растат хоризонтално с радиус от 30 см. до 50 см.

Листата са променливи, копиевидни и с остър ръб по форма, без мъх и светлозелени на цвят.

Цветовете са малки и бели, растат самостоятелно върху всеки възел (понякога на снопчета) и с наклонени стъбълца. Венчетата са млечнобели на цвят. Чашката е съставена от съединени венчелистчета в отделен ред. Листчетата се втърдяват по време на узряването на плодовете. Цветовете са преди всичко автогамни (самоопрашващи се). Малък процент от тях са алогамни (с кръстосано опрашване).

Плодът е плосък с лъскава и равна повърхност. Те се разделят на 2 или 4 частични стени, които се съединяват в основата чрез плацента. Сортовете, използвани за консумация в прясно състояние, биват различни по форма и цвят (червени или жълти при узряване). Някои сортове са люти на вкус заради съдържанието на капсацин.

Пиперът има множество семена в плода, които са кръгли и плоски по форма и жълтеникави на цвят. Те са прикрепени към разширението на стъбълцето във вътршността на плода. Семената могат да покълнат след 3 или 4 дни, независимо от това дали индексът на покълване се понижава. Съдържанието им е около 150-180 семена / грам.

РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ

Развитието на растението зависи от различни фактори, най-основните от които са:

Температура:

Културата се нуждае от повишени температури между фазите първи растеж и плододаване, внезапните промени на дневни и нощни температури не са допустими. Необходимата средномесечна температура трябва да е между 18 и 22° C, за да се осигури добра вегетация и богата реколта. Оптималната температура трябва да е около 20 - 25 °C през деня и 16 -18 °C през нощта. Вегетативни отклонения, като втвърдяване на растението и окапване на цветове, се появяват при наличие на голяма разлика между дневната и нощната температура. Оптималната температура за покълване на семената е между 20 и 30 °C.  Семената не покълват когато температурата е под 13 °C или над 37 °C.  По време на покълването и развитието на растението температурата не трябва да е по-малко от 18 °C, защото това може да засегне сериозно продукцията от растението.

Растежът се забавя когато температурата е под 15 °C.  При 10 °C растежът спира, температура под 0 °C може да доведе до замръзване на растенията. Недостатъчно торене се наблюдава при сух климат, при температури над 35 °C.

В случаите на висока влажност на околната среда растенията издържат на високи температури над 40 °C, но при липса на такава влажност развитието на растението  спира, цветовете окапват, появяват се малки плодове и листа.

Сортовете с дебела кожа са по-взискателни към температурата от сортовете с по-тънка обвивка.

Влажност:

Оптималната относителна влажност е около 50 и 70 % при нормални температурни условия. Ако относителната влажност е над 70% , може да се създаде условие за поява на криптогамни болести. Когато такива болести се появяват систематично, трябва да се използват химични средства за овладяване на заболяването.

По време на ранното развитие на растенията от пипер те се нуждаят от по-висока относителна влажност в сравнение с по-късните фази на развитие. Изисква се ефективна вентилация по време на цъфтежа и плододаването до края на вегетативния растеж, което води до увеличаване на продукцията.

Светлина:

Културата изисква светлина по време на целия жизнен цикъл, особено по време на цъфтежа. Цветовете стават по-крехки при по-слаба светлина по време на цъфтежа. Недостигът на светлина причинява забавяне в растежа с удължаване на междувъзлията и стъблото. В резултат на това растенията не произвеждат добра реколта. При отглеждане в оранжерии кондензацията на вода води до ограничена светлина, което намалява цъфтежа.

Фотопериод:

Формирането на плодове при пипера е по-проблемно по време на сезона с къси дни (есента) в сравнение със сезона с дълги дни (пролетта), по което се определя дължината на фотопериода и се повлиява вегетацията и плододаването.

Влажността, почвата и температурните условия на въздуха влияят върху развитието на растението през есента. Тогава тези условия се променят рязко и по време на по-късите дни температурите се понижават, а влажността се увеличава.

Цъфтежът зависи повече от температурните условия, отколкото от дължината на фотопериода. Въпреки това, през есента, при наличие на благоприятни условия на температурата и светлината, се наблюдава по-засилено окапване на цветове, отколкото през пролетта.

Изисквания на почвата:

Най-оптималната почва за отглеждане на пипера е дълбоката песъчлива почва, богата на органични вещества – около 3 - 4% и добре отводнена. 

Оптималните стойности на pH са около 6,5 и 7, въпреки че тази култура може да понесе някои киселинни нива, напр. 5,5 pH. При песъчливите почви стойностите на pH може да са около 8. При напояване с вода оптималното pH варира от 5,5 до 7.
Солените почви не са подходящи за отглеждане на културата, защото се забавя развитието на растенията. Това забавяне се отразява върху размера на плодовете и обема на реколтата.

ФИЗИОЛОГИЧНИ БОЛЕСТИ