БИОЛОГИЯ И МОРФОЛОГИЯ

Доматът (Lycopersicum esculentum) е растителна ядлива култура, която е възприета отскоро. Произлиза от планинския регион на Андите (Перу, Еквадор и Чили). Доматът е опитомен в Мексико, а името му идва от местен индийски диалект. От Мексико културата се разпространява по целия свят. Преди 450 години е внесена в Европа, дълго време е смятана за отровна и не се е консумирала.

Култивираните форми на домата представляват тревисти многогодишни растения. Доматът е топлолюбива зеленчукова култура, която вирее при оптимални температури между 21 и 23 °C. Много ниските или много високите температури могат да причинят проблеми при оформянето на плодовете или деформации. Необходима е също и директна слънчева светлина. Растенията, които са поставени на сянка, също могат да имат проблеми с плодовете или растежа. Цялото доматено растение е покрито с жлезист мъх, което отделя силен аромат при откъсване.

Растеж:

Растежът на домата може да бъде или ограничен (детерминантен), или неограничен (индетерминантен). Първичният корен на младото растение произвежда от 5 до 10 листа, след което произвежда и цветовете. Всеки сноп от цветове се възприема като „ръка“. При растенията с неограничен растеж надземната част продължава да расте нагоре, а снопчетата цвят се развиват отстрани на главното стъбло. При отглеждане в оранжерии главните стъбла понякога растат неограничено и могат да достигнат от 3 до 6 м дължина. При тази система на отглеждане младите клонки или издънки, които образуват листна пазва, се премахват. Въпреки че детерминантните растения имат единично главно стъбло, това не се отнася за тях. Растежът на първичното стъбло спира с оформянето на първия цвят. Растежът по-нагоре продължава поради факта, че започва да се развива последното листо преди снопчето цвят (което всъщност расте, за да заеме място над снопчето) да произведе странично стъбло.

Цветове и плодове:

Едно растение може да роди няколко съцветия (6-8 в полеви условия), които обикновено са формирани от четири до десет цвята. Цветовете на домата са относително малки по размер и се състоят от шест-делно венче и чашка. Тичинковият конус представлява обединение на пет прашникови торбички около плодника, стълбчето и близалцето.  Прашецът се отделя от вътрешността на прашинковите торбички, който подсигурява високо ниво на себе-опрашване.

От пъвостепенно значение за успешното опрашване е движението на цвета. Това може да стане чрез въздушните течения или чрез опрашващи насекоми. Ако температурите по време на цъфтежа са или твърде ниски или твърде високи, прашецът не може да се оформи и така цветовете не се опрашват, което води до изпадане на цветовете или образуване на малки почти безсеменни меки цветове.  Такива температури могат да доведат също до деформация на плодовете, т. нар. “котешко лице”, което е резултат от непълно отделяне на клетките по време на ранните фази на развитие на цветовете и плодовете.

От гледна точка на ботаниката, растението е класифицирано като плод. Отвътре може да има от две до няколко гнезда (отделения в плодника). Дивите сортове (чери домати) имат две гнезда, повечето търговски сортове - от 4 до 6 гнезда, а сортовете, използвани за индустриална обработка имат повече гнезда. Цветът на плодовете в пълна зрялост обикновено е ярко червен, но също може да бъде съчетание от два цвята (на червени и жълти ивици), жълт, оранжев, почти черен, зелен, и дори бял. Червеният цвят се получава благодарение на два каротеноидни пигмента - ликопен и бета-каротин. Колкото повече е съдържанието на ликопен, толкова по-тъмночервен е плодът. И обратното, ако температурата е по-висока, синтезът на ликопен се забавя, а цветът на плода става оранжев. Крайният цвят на плодовете се определя от съотношението между цвета на обвивката и този на месестата част. Има поне 6 различни вида плодове: най-често срещаните класически кръгли домати, по-малки чери или коктейлни домати, специалните домати” Плъм” и “Бейби плъм”, домати “Биг бийф” и домати на клонка, които могат да имат всяка от горе-изброените форми, но се продават прикрепени към плодовото стъбло. Развитието на плодовете до пълна зрялост може да отнеме между 6-10 седмици. Според времето между пресаждането и беритбата, сортовете се разделят на три категории:  ранни, които узряват за 50-65 дни, средно-сезонни - за 70-80 дни, и късни - за 85-95 дни. Фазите на узряване на червените плодове на домата биват незрели, зрели зелени, разпукващи, розови и червени. Свежите домати се берат при зелена зрялост, защото по този начин устояват на по-грубо бране, отколкото в по-зряла фаза. Само доматите на клонка се берат по-късно, като така са предпочитани от някои потребители заради по-добрия си вкус. Плодовете на домата съдържат около 95% вода, а останалата част се състои от захари, органични киселини и други съединения, които придават на плода характерния вкус и консистенция. Насажденията, които се използват за обработка, имат по-дебели обвивки и по-високо съдържание на разтворими вещества. Плодовете са важен източник на антиоксиданти. Един от най-силните е каротеноид ликопен, който намалява риска от рак на простата. Плодът е ценен и заради високото съдържание на витамин С, особено през зимата. Плодовете се използват като зеленчук. Те се консумират или свежи за закуска, или като съставка в салати, или в сварено състояние като част от сосове, супи и някои традиционни ястия като пица и др. Някои сортове се отглеждат специално заради високото съдържание на каротеноид и се използват в индустрията.

Сортове:

От генетична гледна точка съществуващите сортове домати са или класически популации, получени от класическо размножаване, или хибриди F1, получени от специални родителски наследствени линии чрез кръстосано опрашване. В този случай всички растения, създадени чрез кръстосано опрашване, са генетично еднакви. Предимството на хибридите F е в т. нар. Ефект на хетерозата, което означава, че поколението на две определени наследствени (хомозиготни) линии дава много по-голям добив и качество отколкото родителските линии. За да се постигне този ефект за всяко поколение от семена, родителските линии трябва да бъдат подложени на кръстосано опрашване (не е възможно по-нататъшното култивиране на растенията от семена от поколение F1, защото при поколение F2 свойствата на растенията биха могли да се изолират). Ето защо семената от хибриди F1 са по-скъпи, но заради характеристиките си те стават преобладаващи в асортимента. Сортовете и хибридите се отглеждат и заради устойчивостта им срещу някои болести и вредители, но също и заради плододаването и бавно следберитбено омекване.

РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ

Доматът се отглежда като едногодишна култура. Семената обикновено се засяват през втората половина на март в контейнери с добър торфен субстрат, които се поставят в оранжерии. С пълното развитие на котиледоните (семеделните листа) и появата на първото същинско листо растенията се пресаждат или в друг контейнер, в леха, или в отделни контейнери. Растенията трябва да са на достатъчно разстояние едно от друго, за да се осигури достатъчна светлина, необходима за растежа. През облачни дни температурите трябва да се поддържат на минимум, за да се предотврати прекаленото удължаване на растенията. Отглеждането в оранжерии трае около 6-7 седмици. Каляването на разсада преди засаждане в полеви условия е жизненоважно за предпазване от механична щета по време на пресаждане и вреда от слънчевата светлина и вятъра след  пресаждане. Температурата трябва да се намали,  както и напояването. Стъклата в  парниците трябва да се отварят през деня. Добрият разсад трябва да бъде компактен, с твърдо стъбло и тъмнозелени листа. Тези растения се засаждат в полето през средата на май, обикновено при появата на първото съцветие. Разсадът в контейнери расте по-бързо след пресаждане, но цената му е по-висока. Другата възможност е засаждане  директно в полето. Този способ се използва при отглеждане на домати за обработвателната индустрия. В този случай семената се сеят през последната десетодневка на април. За предпочитане са слънчевите терени. Дълбоки долини и места в близост до водни басейни и висока влажност трябва да се избягват. Доматите могат да виреят върху много видове почви, но най-продуктивни са наносните или глинестите почви с високо съдържание на органични вещества.  Не трябва да се нанася пресен тор преди култивирането на домати. Доброто оттичане на вода от почвата е жизненоважен. Оптималното pH е от 6.0 до 6.5. Подготовката на полето зависи от мястото и техниката, като трябва да се имат в предвид всички изисквания на растенията и технологията на култивиране.

Поддръжка:

Напояването и торенето също са важни за постигане на добър добив и качество, защото растенията се развиват много бързо. Но гравитачното (повърхностното) напояване и високият прием на азот правят растенията уязвими към листни болести. Превишаването на дозите от азот и други химични елементи също така може да доведе до недостиг на калций в плодовете, т. нар. “Гниене на цветните краища”.

Нередовното напояване може да причини напукване по плодовете. Торенето (мулчирането) със слама или фолио може да е полезно, но обикновено е твърде скъпо. Ако не се планира механична беритба, може да се използват колчета за връзване, които да държат сенника (навеса) изправен и по този начин да влиза въздух. По този начин се намаляват влажните периоди след валежи от дъжд или роса, както и намалява възможността за болести, причинени заради висока влажност.